| Дата: |
|---|
| 19.03.2023 |
| (Неделя) |
| Час: |
| 11:00 ч.. |
| Място |
| Доходно здание |
| Яна Готхайл, цигулка |
|---|
| Кай Шумахер, пиано |
| Програма: |
|---|
По времето на Класическата и Романтичната епохи американският континент няма значително влияние върху музикалната карта на света. Но още в края на 19. век, на Източното крайбрежие, ново поколение композитори започва да създава нов музикален стил, който надхвърляйки елементар- ното подражание, излиза извън рамките на буквалното стилистично копиране на европейския късен романтизъм, включвайки специфични фолклорни образци от местната северноамериканска музи- кална култура.
Самопровъзгласилият се за лошото момче на музиката, Джордж Антайл, през 20-те години на миналия век пренася върху нотната хартия и на концертните сцени авангардни и неконвенциални идеи, шокиращи със съчетаването на музикални, индустриални и механични звуци. Музиката на пианиста, изобретателя и композитора, който понякога излиза на подиума със зареден револвер, за да си проправи, ако е необходимо при заплашителни безредици, свободен път чрез изстрели, не е загу- била до днес нищо от своята безкомпромисност и дивост. Неговата Втора соната за цигулка, компо- зирана точно преди 100 години, е показателна за визията на Антайл за футуристична музика между дисонантни изблици и дадаистичен хумор.
В началото на 20. век американските композитори революционно се включват и понякога диктуват новаторските явления в стилистично многообразния пъзел на епохата. С творби като Рапсодия в синьо или операта Порги и Бес, Джордж Гершуин слива грани- ците между класиката и джаза, между афро-амери- канската традиция и съвременната симфонична кул- тура, и отваря врата към нови музикални светове.
Живеещата в Ню Йорк Миси Мацоли, разбира съвременната музика не като радикално скъсване с миналото, а като еклектично взаимодействие на различни стилове и жанрове. Като представителка на ново, социализирано както чрез класиката, така и чрез попкултурата, поколение композитори, в нейните произведения влиянието на електронните звуци играе важна роля, както е и в A thousand tongues за цигулка, пиано и лента.
Като член на Boston Six, Ейми Бийч, заедно със стремежа си за утвърждаване на американската музикална идентичност, проправя път в забранената до сега за жените сфера. Тя е първата амери- канска композиторка, която наред с многобройните си солови и камерни творби, между които и Романс за цигулка и пиано, написва симфония, изпълнена премиерно от Бостънския симфоничен оркестър през 1896, и успява да си заслужи място в изключително запазената за мъже територия, противопоставяйки се на всички традиционни условности.
Докато Новата музика след Втората световна война се оттегля все повече и повече в своята кула от слонова кост, отчуждавайки се от по-широката публика чрез тенденцията за максимална сложност, отново група американски композитори напълно преобръща порядките на авангарда, предизвиквайки един от последните големи музикални ката- клизми на 20. век. Тери Райли, Стив Райх или Филип Глас създават музика с психеделичен засмукващ ефект, оформена едновременно от ритмите на индонезийския гамелан, хладината на свободния джаз и задвижващата енергия на рок-музиката. Тази т.нар. минималистична музика залага на пов- тарящи се елементи, тонална хармония и безком- промисно намаляване на музикалния материал. Ражда се идеята за Patterns, без която жанрове като ембиънт или техно биха били немислими. В своята, композирана през 2008, Соната за цигулка и пиано, Филип Глас съчетава тази минималистична звукова естетика с традицията на класическата тричастна сонатна форма, за да създаде виртуозно произведение, изпълнено с емоционална интензивност.
Със своята Соната за цигулка и пиано нюйорк- ският композитор Лоуел Либерман доказва, че с право е сред най-изпълняваните съвременни американски композитори. В създаденото през 1994 про- изведение, грандиозните романтични жестове се сблъскват със смели хармонии, крехките кантилени с буйната радост от музицирането, традицията – с нова- торството.
62. Международен фестивал „Мартенски музикални дни“ се организира от Община Русе под патронажа на Министерството на културата.
Основни спонсори и дарители на фестивала: А1 България ЕАД, ОББ АД, „Овергаз Инк“ АД, „Дунарит“ АД, „Гамаконсулт“ ЕООД, „Булмаркет“ ДМ ЕООД, „Линамар Лайт Метълс Русе“ ЕООД, „Дунавтурс“ АД, „Скални материали“ АД, БТБ България АД, Хотел „Дунав плаза“, „Мегахим“ АД, ВИК ООД - Русе, „Общински пазари“ ЕООД, Винарска изба „Нисово“.
Пратньори: Държавна опера – Русе, НУИ „Проф. Веселин Стоянов“, Русенска художествена галерия, Продуцентска компания „Персей“, ОП „Русе Арт“.
Основни медийни партньори: БНР, БТА, Радио Русе, РТВЦ – Русе, TV1, Live7 TV и русенските печатни и електронни медии.
НОВИНИ
Виж всички
ПАРТНЬОРИ
_1626957078-thumb.webp "НУИ \"Проф. Веселин Стоянов\" - Русе")
_1626958604-thumb.webp "ОП Русе Арт")
СПОНСОРИ И ДАРИТЕЛИ
_1627457980-thumb.webp "Хотел \"Сплендид\"")
_1678442485-thumb.webp "Скални материали - Русе АД")
МЕДИЙНИ ПАРТНЬОРИ
_1626953901-thumb.webp "Радио Русе")
_1626954401-thumb.webp "Вестник УТРО")
ПОЛЕЗНИ ВРЪЗКИ
_1626962643-thumb.webp "Хепи бар и грил")
_1627399883-thumb.webp "Атлас Такси"){kind=logo}
